Your cart is empty
„КАТО ФРАГМЕНТИ СТАРА ЛЕНТА“ – ИЗЛОЖБА НА СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ

Защо фрагментът действа толкова силно? Дали защото мисленето и възприятията на човека са низ от фрагменти? Колко от нас виждат цялата картина?

Ние живеем във фрагмент от Вселената, нашия живот е фрагмент от общото, денят ни е фрагмент от Времето…

В настоящия момент, или в настоящия фрагмент, ние концентрираме всичко, което носим в себе си- целия наш потенциал. Не се ли случва същото и с фрагмента? Не носи ли той закодирана информация за цялото? И да и не. Понякога цялото като че ли не ни е нужно. Ние довършваме представата си за него посредством нашето въображение, влагайки в тази представа частица от себе си, затова фрагментът като че ли действа по-лично от цялото.

Казват, че когато потъваш в отвъдното, целият ти живот преминава пред очите ти- във вид на фрагменти, като кино лента с  отделни сцени, прожектирани върху екран.

Екранът, чрез който възприемаме света е навсякъде около нас. Телевизионен, кино, телефонен, информационен и рекламен. Сверяваме нашите преки впечатления от действителността, първо с него, възприетото чрез него е „по-истинско“ от истинското, то сякаш придобива допълнителна стойност.

 

Ако неочаквано открием парче стара лента съхранила фрагменти от нашето ежедневие, нашите мисли, вдъхновение и чувства и проектираме тази лента днес върху един екран, дали те биха придобили нов смисъл? Стават ли те по-истински? Дали тяхната ценност ще бъде потвърдена или отречена от екрана?

Тези мисли ме заминаваха докато подготвях този проект. На специални формати, създаващи илюзия за съвременен телевизионен екран в пропорция 16X9, запечатах парчета спомен, диалози проведени с творби и автори, осъществени и неосъществени проекти, нови идеи…

Тяхното разчитане, разгадаване и преоткриване оставям на зрителя…

« back