Your cart is empty
КАК СВЕТЪТ НА ИЗКУСТВОТО ГЛЕДА НА ПОРТРЕТЪТ, СЪЗДАДЕН ОТ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

На последния аукцион на Кристис принт на Анди Уърхол бе продаден за 75 000, за работа на Рой Лихтенщайн бе наддадена крайната сума от 87 500, а създадено посредством код произведение на изкуството достигна 350 000. Твробата, озаглавена „Едмънд де Балами от фамилия де Балами“ (2018г.) бе първоначална оценена от аукционната къща между 7 до 10 хиляди долара.


Портретът се създаден посредством изкуствен интелект на Obvious, чийто екип е базиран в Париж. Неговата цена надминава сумата, за която е продавана всяко едно друго произвдение, създадено от AI до този момент. Обикновено цифрите варират между 10 до 20 хиляди долара. Шестцифрената сума не е единствения впечатляващ факт около портретъ. До този момент друга подобна творба не е излагана в някоя от големите галери в Ню Йорк или Лондон.


Как тогава продукт, създаден от сравнително малък екип успява да заобиколи малкия пазар и да стигне директно до Кристис и да бъде продадена на подобна цена? Всичко е резултат от двумесечен медиен цирк преди търга, който започва с добре обмислена с цел да провокира статия в онлайн списанието на аукционната къща. След това новината започна да лавира из медиите, разраствайки се в поредица от необосновани твърдения като: „първият портрет, нарисуван от изкуствен интелект“, „първото произведение на изкуството на изкуствен интелект, което ще бъде продадено на търг“ и „икузство, създадено от машина без човешка намеса“.

GAN (Generative Adversarial Network),“Портрет на Едмонд де Балами от фамилията да Балами“, галерия Кристис

 


Хюго Каселес – Дюпре, един от тримата създатели на произведението можеше единствено да отхвърля тези твърдение, без да получи широка гласност. В интервю с Джейсън Бейли в „Артном“ той казва: „Ако трябва да бъда честен с вас, напълно изгубихме контрол над това, как пресата говори за нас. Ние сме в средата на буря и много фалшива информация се излива с нашето име върху нея. В действителност, ние сме доста депресирани от случващото се. „
Всъщност творците използват изкуствен интелект като инструмент за създаване на изкуство през последните 50 години. Най-известният ранен пример за това е работата на Харълд Коен и неговата програма AARON. Американският художник Лилиан Шварц, пионер в използването на компютърна графика в изкуството, също експериментира с ИИ.


Портретът, продаден на аукциона на Кристис, обаче, е част от нова вълна в ИИ, която се развива през последните няколко години. Обикновено художниците, които използват компютърни системи, за да създават произведения, трябва да използват подробно написан код, който да генерира конфигурациите за желаната естетика. Промяната е, че в момента художниците създават алгоритми, като селектират определен брой произведения и „научават“ машината на естетика чрез тяхното разглеждане, използвайки технология за машинно обучение. Алгоритъмът генерира нови изображения, които следват научената естетика. Най-широко използваният инструмент за това е Generative Adversarial Networks (GAN), въведен от Иан Гуудфелоу през 2014 г., който се утвърждава успешно и е използван в редица приложения.
Твърдението, че изкуството се прави от машина, без художник, не е вярно, разбира се. Творческият процес в голяма степен включва художника. Той сам селектира колекция от изображения за подаване на алгоритъма (предварително). В случая на Едмонд де Белами, това е набор от традиционни класичеки портрети. Тези изображения се подават към генеративен алгоритъм към ИИ, който се опитва да ги имитира. И накрая, художникът е изправен пред голям брой изходящи изображения, за да курира окончателната селекция (пост-колекция). По принцип алгоритъмът не успява да направи правилни имитации на предварително зададените картини и вместо това генерира изкривени изображения, които изненадват със своите комбинации. Ако алгоритъмът успее да имитира едно към едно входящите данни, всъщност дори няма да бъде интересно, просто ще се преповтаря вече създаденото. Няколко творци са изследвали този процес през последните три години – сред тях са Том Уайт, Марио Клингеман, Анна Ридлер, Роби Баррат и други.
Разбирането на този процес е от съществено значение за характеризирането на това какво всъщност представлява изкуството, създадено посредством ИИ. Ако погледнем цялостно творческия процес, а не само получените от него изображения, изкуството на ИИ попада чисто в категорията на концептуалното. То определено не бива да се търси единствено в резултат. Изкуството е и в самия процес, който води до него, включително селектирането на набора от данни, избора на алгоритъма и неговите параметри, както и пост-селекцията.
Търгът повдига безпрецедентни етични въпроси относно това дали авторството може да се препише на ИИ. През седмиците преди продажбата, портретът „Едмонд де Белами“ получи тежка критика от страна на общността, обединена около създаването на Изкуствен интелект за това, че е производна, а не оригинална. Художникът Роби Баррат, който използва ИИ също заяви, че кодът и наборът от данни, използвани за създаването на произведението са написани от него.
Перспективата ИИ изкуството да се разглежда като концептуален процес е от решаващо значение за решаване на въпроса за авторството и оригиналността. Изкуството не е в резултата или крайния образ, изкуството е в самия процес, като форма на концептуално изкуство. Ако копираш процеса (входяшите данни и използвания инструмент в този случай), тогава до каква степен можете да твърдите, че резултатът е оригинален? Ако вземеш една от инструкциите на Sol LeWitt за изработване на стенописи и го инсталираш сам, можеш ли да твърдиш, че изкуството е твое? Съмнявам се, че някой в ​​света на изкуството ще приеме това. И все именно подобен е случаят с Едмонд де Балами. Ако вземеш кода и един и същ набор от данни за въвеждане и натиснеш бутона, за да повториш процеса, може ли да твърдиш, че резултатът е твое изкуство?
Портретът „Едмонд де Белами от фамилия де Балами“ бе продаден за неочаквано високата сума от 350 хиляди долара. Кой го е купил? Защо? Дали ще поискат друга подобна картина? Дали публичността от тази продажба ще привлече повече внимание към художниците, които вече работят в тази област? Или нерешените проблеми за авторското право ще тегнат върху сферата и ще изплашат купувачите? Тази висока цена може би ще насърчи по-малките галерии да обърнат внимание на изкуството, създадено от ИИ до такава степен, че да се превърне в тенденция. Но ако тя отшуми прекалено бързо? Винаги е опасно да има такъв огромен скок в цената, особено това се е случило на вторичния пазар, преди дори да навлезе на първичния пазар. За сега е все още непредсказуемо как триумфът на портретът в желанието на Кристис за успех ще се отрази на пазара с изкуството, направено от изкуствен интелект.

« back