Your cart is empty
НУЖДАТА ДА ДОКОСВАШ ЦВЕТОВЕТЕ – ЕВГЕНИЯ МИХАЛСКА

Възможно ли е да се окаже, че много от хората имат талант без да предполагат за него? Конкретно – талант в рисуването. Едно е да се справяш добре в училище с водни боички, но съвсем друго е години по-късно да получиш внезапно усещане, че трябва да си купиш платна и бои. И не само усещането, а наистина да отидеш и да ги купиш. 

Такъв е и случаят с Евгения Михалска. Тя започва да рисува спонтанно, а по-късно това се е превърнало, по нейни думи, в „нужда да докосвам цветовете“. В началото тя не е знаела как да работи, но експериментите със цветовете са начертали пътя за нея, а това е довело до вълнение и още по-голямо желание. „Продължих да наблюдавам и да работя със светлината, сенките и богатството от цветове. Позволих си да чувствам по един различен начин, да се оставя на емоциите, които оживяваха в мен, да се почувствам свързана с всичко наоколо и с мен самата по един нов начин, потапяйки се в природата, в света от форми и цветове,“ споделя Евгения. 

С рисуването тя намира нова страст в живота, „различен начин да даваш и да обичаш„. Нейните творчески открития показват през личната й призма морските пейзажи, абстрактните откровения, човешките емоции. 

Тя живее и твори в Майорка, Испания. Любовта й към цялата страна е от пръв поглед. Тя е сигурна, че живописта на този остров е изиграла голяма роля в отключването на нейната страст към рисуването и е събудила артиста в нея. 

 


SofiaPress

 

Именно там тя организира и първите три изложби през лятото на 2015 година, а през 2016 година е поканена на първата си самостоятелна изложба в София в галерия „Минерва“. Следва перманентна изложба в сърцето на Палма в квартала на художниците, както и още една в градчето, в което живее, Алгайда. През есента на 2017 е поканена на съвместна изложба под надслов „Женското изкуство“, където участва заедно с Мануела Холу, унгарка, и Монтсе Поломо, каталунка. В началото на 2018 година, Евгения Михалска сформира и малка академия по рисуване в Палма.

В същото време, тя започва нови творчески търсения, този път използвайки думите като средство на изразяване и като опорна сила. 
От началото на годината, Евгения започва да навлиза в поезията със свои стихове, някои от които са и специално писани за нейни картини. Ето и пример: 

 

Щура надпревара 

 

Щура надпревара

Вълните гонят се бясно, преследват се,
сякаш ще покоряват света,
без да разбират, че с всяка минута,
на морския бряг ги дебне смъртта.
Когато завърнат се в морската шир,
и слеят се в дълбините със свойте събратя,
заедно те се впускат отново на път,
да участват отново в играта.

 

Представяме ви и още стихотворения от Евгения Михалска: 

 

Надеждата

Казват, че надеждата умира последна,
А дали наистина е така.
От опит зная, че загубя ли вяра,
далече отлита всяка мечта.
А когато мечтите изгубим,
за какво ни е нам тоз живот.
В пясък разсипан превръща се,
всеки вопъл и ненужният вой.
Така че, мечтайте приятели,
и надеждата не убивайте един в друг.
Нека носим я вечно в сърцата ни.
С упование и обич да започнем денят.
И помнете, животът безкраен е,
най-прекрасния Божи дар.
Да благодарим за това, че го имаме
и с очакване да гледаме на всеки момент.
Да го пазим и да му се наслаждаваме,
дорде здрави сме и стъпваме по тази земя.
Мечтайте приятели и с надежда посрещайте,
всеки нов ден, който ви е отреден.

Жена

Не винаги да съм мила и добра.
Понякога съм истинска змия.
Не ме е страх да го призная,
който ме обича, той знае.
Понякога съм устремена аз стрела,
изстреляна от лък на непознат.
И търся свойта правота,
там гдето тя дори не съществува.
Понякога съм облак натежал,
от сълзи неизплакани.
Друг път съм утринна роса,
все още непокътната едва.
Тайфун съм, ураган, когато пожелая.
Но винаги, любов аз влагам в края.
И жива самодива, вълшебница ревнива.
Понякога кокетка колеблива.
Аз съм всичкото това,
защото съм жена.
Тоз, който мен избира ме.
Аз просто го обичам!

« back