Your cart is empty
МУЗЕЯТ С НАЙ-ЛОШОТО ИЗКУСТВО НА СВЕТА? ДА, ИМА И ТАКОВА НЕЩО.

В случай че изкуството ви не се получава и усетите онзи обективен полъх на мисълта, че няма да сте следващият ван Гог, не трябва да позволявате на отчаянието да ви пречупи. Защото все пак сте артист, просто не добър. И все пак има места на които хората да се любуват на вашето изкуство. Да, вероятно ще го правят със засилена ирония, но пък знаейки, че творбата ви не е добра и все пак показвайки я – ето че и вие самите притежавате това чувство за ирония.

Годината е 1994 и дилърът на антики Скот Уилсън намира интересна картина в кофите за боклук.  След като я спасява, логично, показва я на своите приятели. Останалото, както се казва, е история. Взимат решение, че с тази картина биха могли да поставят началото на колекция. В рамките на една година, колекцията, която била на показ в домът на един от приятелите на Уилсън, станала толкова популярна, че започнала да се нуждае от собствено пространство. Така лошото изкуство било преместено в мазето на театър в Дедам, Масачузетс. Съоснователят Джери Райли обосновава това решение с думите: „Докато всеки град на света има поне един музей за най-доброто изкуство, този е единственият на света, който показва лошото”. Така се зародил Музеят за лошо изкуство (Museum of bad art, MOBA).

Но не оставайте с грешно впечатление. Не всяко лошо изкуство може да намери място в селекцията. Като уважаващ себе си музей, този за лошо изкуство не подбира току-така. От голямо значение е едно произведение да не е умишлено създаден кич, само и само да бъде прието. Трябва да е положен труд за него, да има сериозно намерение, но в даден момент от прогреса нещо да се е объркало и посоката тотално да се е изменила.

Мотото на музея се свързва с отпразнуването на труда на артистите, чиито творби не биха присъствали в друга галерия по света. За това и тази идея се разраства, като музеят в Дедам не остава единствен. Още такива могат да бъдат намерени в Южен Уеймаут, Съмървил и Бруклин, Масачузетс. Колекцията на Музея за лошо изкуство в момента съдържа около 700 творби, „прекалено лоши, за да бъдат игнорирани”.  Въпреки това, девет от десет картини не успяват да се класират за експозиции. По думи на Мери Джаксън, част от управата на музея, това става, защото „не са достатъчно лоши”. „Това, което даден артист смята за лошо, не винаги се вписва в нашите ниски стандарти,” казва тя.

Музеят често биваобвиняван, че пропагандира анти-арт творби, но създателите отново защитаватсвоята кауза, с това, че есенцията на MOBA е да почете артистичния ентусиазъм и да поощри тези, коитобиват задържани от скептични мисли относно изкуството си. Виждайки поле заизява на не добри артисти, виждайки други грешки и много често абсолютно нелепитворби, те ще се окуражат и ще редуцират действието на психическата бариера,продължавайки с творенето. „Не е като да се подиграваме на артистите,” казваЛуис Райли Сако. „Това е истински музей и в нашата имейл листа имаме 6 000 адреса. Това е признание от цял свят”. Кураторите от музея твърдят, че артистите се радват, когато избират творбите им и го смятат като печеливш билет. Все пак, един вид, някой им подава ръка…

Много от творбите в музея са дарени, други са спасени от боклука, трети пристигат от гаражни продажби. В даден момент политиката на MOBA е била да не се харчат повече от 6.50 долара за картина.

Забавно е, че са се случвали кражби на експонати. Например, картината „Ейлийн” била открадната през 1996 г. и в продължение на 10 години липсвала. Кураторите предложили 6.50 долара, за този, който я намери, а по-късно вдигнали наградата на 36 долара. В даден момент, 10 години по-късно „Ейлийн” се връща на мястото си, но след този инцидент, от музея поставили фалшива камера, до която стоял надписът „Внимание, фалшива охранителна камера”.

Снимки: Фейсбук страница Museum of bad art

« back