Your cart is empty
ДИМИТЪР ВОЙНОВ-СИН: „РИСУВАНЕТО Е ЗА ХОРА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗГУБЯТ В НЕГО, ТАКА КАКТО ЕДНА ПТИЦА СЕ ОСТАВЯ НА ПОРИВА НА ВЯТЪРА, НАСЛАЖДАВАЙКИ СЕ НА ПОЛЕТА.“

Рисуването на голямоформатни платна винаги е било едно огромно предизвикателство за усмелилите се художници, защото крие в себе си редица трудности. Големите картини винаги са привличали погледите на всички хора, когато влязат в едно помещение, незвисимо дали ще красят стената на някоя галерия, дом, или офис.

Но какво коства на самите художниците, които избират именно големия формат за техните произведения на изкуството, така че да постигнат едновременно внушителни и изящни творения, които не само да се харесват, но и да се продават успешно? За това  ни разказва изкючителният Димитър Войнов-син, който е един от най-добрите български хдожници-живописци, които творят на голямоформатни платна. 
Неговият талант е забележителен и именно за това е носител на редица награди, a негови картини са собственост и на много частни колекции в България и в света. Участвал е успешно в много общи и индивидуални изложби в България и Европа.


В творбите на Димитър Войнов-син винаги се загатва една особена духовност, като често в произведенията му виждаме образа на жената или библейски елементи. Относно материалите, които използва за своите картини, художникът ни отговаря скромно така:
„Материалите, които използвам са същите, които са използвали Леонардо, Рембранд , Караваджо, Ван Гог, Пикасо, Салвадор Дали и много други скромни и не чак толкова скромни гении, раздавали таланта си през вековете. Ако трябва да ги изброя, това са : рамка, платно, четки и бои – малко неща, но абсолютно достатъчни за създаването на една картина. Винаги съм смятал, че човек, който е открил таланта си- не са му необходими много допълнителни екстри да изрази себе си.“-разказва още той.
Димитър Войнов споделя пред нас, че никога не е обичал да дава съвети, защото според него рисуването е 100% индивидуална игра и всичко в нея е тотално субективно.
„Аз самият непрекъснато съм в поредното търсене, в поредния опит да намеря себе си, в поредния опит да надскоча собствените си възможности…., разбира се неуспешно.“- казва художникът. 
А това, което той съветва художниците, които имат желанието да рисуват на голямоформатни платна е да се наслаждават и отдават безкорисно на това, което правят.
„Рисуването е за хора, които могат да се изгубят в него, така както една птица се оставя на порива на вятъра, наслаждавайки се на полета.“-казва талантливият живописец.

Особености.
Димитър Войнов-син съветва още начинаещите художници да имат предвид и някои специфични особености за голямоформатните картини, които на пръв поглед са доста простички, но в действителност са от голямо значение:
„Първо – ГОЛЯМО желание, второ – ГОЛЯМО ателие, трето – ГОЛЕМИ четки, четвърто – ГОЛЕМИ туби с боя, пето – ГОЛЯМО търпение, шесто – ГОЛЯМА кола, седмо – ГОЛЕМИ приятели, които да помагат за носене и закачане, осмо – трябва да имате ГОЛЯМА сигурност в таланта си, девето – трябва да имате ГОЛЯМА вяра, че има хора, които очакват точно вашите ГОЛЕМИ картини и десето – да имате сили да понесете ГОЛЕМИЯ успех от целия този дълъг и труден процес.“

А на въпроса „Какви трудности се срещат при рисуването на големи платна?“ Димитър отговаря така:
Трудностите са много, например- трудното излизане или влизане през входната врата, свалянето на картините по стълбите, 7-8 етажа пеша, защото не влизат в асансьора или просто са спрели тока и той не работи.”, казва българският художник- „Използването на жокер „обади се на приятел”, който има по-голяма кола, защото в твойта просто не се побират, също е честа практика и т.н.“-допълва още той.
Но ако изключим чисто битовите затруднения и обърнем внимание на самото рисуване на картини, Войнов отбелязва, че положението става далеч по-сложно:
„Обикновено, когато рисуваш малка картина, грешките изглеждат незначителни и приемливи. Казваш си „всичко е ок- това е нещо, което виждаш само ти, не се вманиачавай”. За съжаление, с големите формати нещата не стоят така– малките грешки стават огромни пропасти, които завладяват съзнанието ти и карат ума ти да смята, че таланта, който винаги си мислел, че притежаваш и е твой най-добър приятел, те е напуснал безвъзвратно.”

Къде най-често може да се продават тези картини?
„О, става все по-сложно!“, казва Димитър Войнов- „Разбира се, мястото, в което най-често се продават големи картини е там, където се продават и малки- а именно в галериите, въпреки че съм виждал и във всякакви други абсурдни пространства. Мястото на картините е в галериите, както мястото на хляба е в хлебарниците.“, разказва още талантливият художник- „Галерията е училището, което чрез избора от автори, с които работи и техните картини, би трябвало да възпитава своите клиенти в определена ценностна система и да им помага да направят понякога тази така трудната крачка- купуването на една картина, независимо малка или голяма е тя.“
Димитър Войнов-син споделя пред нас, че от не малко значение е и проблемът с договарянето с галерии, защото колкото по-голяма е картината, толкова по-малко са помещенията за изкуство, които имат смелостта да излагат и продават големи формати:
Колкото е по-голяма картината, толкова са по-малко местата, в които може да се разположи и да стои добре, да диша и същевременно да се вписва в пространството, без да го убива. Колкото е по-голяма една картина, толкова по-малко са хората, които могат да си я позволят и имат потребността да я притежават. Въпреки всичко казано дотук, за мен е безспорно, че голямата картина е много по-въздействаща за зрителя и много по-вдъхновяваща за автора.”

« back