Your cart is empty
НОВА ИСТОРИЯ ПОД ФОРМАТА НА ФОТО-КИНО-КОМИКС ЩЕ НИ РАЗКАЖЕ НЕЗАВИСИМИЯ ПРОЕКТ PAPERMOVIE

Излезе вторият брой от поредицата „Търсачката“, новата история на отворения проект „Papermovie“. Какви са условията за използване на универсалната търсачка, самоинсталирала се на всеки един телефона на всеки човек по света? Тя дава точния един-верен-отговор за всичко, което ни интересува, но на каква цена? 

Истории, в които съседите ни са от Космоса, слънцето е със зъби, а двойка старци са лудо влюбени. Papermovie вече 18 години ни поднасят сюжетните си идеи по нестандартен начин, напълно безплатно. Наричат се така заради първоначалната идея – да разказват чрез нещо като кино, снимано с фотоапарат и разпечатано върху флаери. Комикси, но не рисувани, а заснети с живи герои, аматьори. Разпространяват се не в книга или списание, а с черно-бели флаери в заведения, магазини, изоставени сгради, фитнес зали. Не се продават, нужно е просто да знаеш къде и кога ще бъде ще намериш следващия епизод. От 2000г. насам са издадени 5 истории, в които участват доброволно 536 души, снимани из познати на всички ни локации в градска среда.

Преди седмица стартира новият разказ, разработен от екипа на „Papermovie“. „Търсачката“ е удобно достъпна на техния сайт, може да се свали и гледа на различни устройства. В такъв формат вече може да се разглеждат и предишните истории. Ако си ентусиаст и искаш да се включиш с нещо, може да вземеш участие като се снимаш като герой в някой история, да направиш музика за саундтрак или да се включиш по някакъв друг начин. 

„Търсачката“

Милен Антиохов, създателят на проекта, ще ни разкаже повече  интересни случки около снимането из градските улици, създаването на сюжетите и изобщо как се е заформила цялата идея.

Каква е историята зад Papermovie, как се роди идеята?
Имах една история, която няколко пъти опитвах да излезе нарисувана от някой художник като комикс в списание или книжка. Неуспешно. Бях си наумил обаче историята да се реализира някак, за да достигне и до други хора, а не толкова да се реализира под точно определена форма. Така че всеки неуспешен опит за мен беше стъпка нататък към намирането на по-добър вариант за нея. И така се роди Papermovie –  въпросната история, „Трикраки кучета“, се засне с истински хора като герои, обработи се визуално и се отпечата върху флаери, разпространени безплатно. Епизод след епизод. Ако не се
бяха провалили онези варианти, едва ли щеше да се появи Papermovie.


А как се намерихте с останалите от екипа?
Ако говорим за самото начало, това е някъде 2000-ата година. Покрай работата си тогава се познавах с фотографите Мони и Драго (Симеон Леви и Драгомир Спасов). Те не бяха първите, на които предложих да направим заедно „Трикраки“, но бяха първите хора, които веднага много ясно схванаха точно какво имам предвид. Което е прекрасно
чувство! После се включи и Мирчо (Мирев), с когото съм приятел още от гимназията. И така, с Мони и Мирчо движехме нещата до към 2008-а, малко преди проектът да излезе в дълга почивка. А пък когато преди няколко месеца усетих, че ми се прави пак това, се обърнах към Георги Вълков, много точно и будно момче. С него се познаваме покрай работата с издателствата и сме си говорили за филми, музика, подобни неща. Та на него му се видя много интересно и ето – сега той снима новите истории, обработва кадрите. Радостин Пешев пък, който сериозно помагаше и преди, сега отново се включи с визуална
идентичност. Негова идея са филтрите за новите истории, създаде дори шрифт на Papermovie! На gradinko дължим дизайна на сайта, а на Athlon и Пройко Пройков – програмирането. Мони и Мирчо съветват за визията и сайта. Драго пък ще се включва с
3D в някои кадри.

един от флаерите на „Котки“


Кое е най-нестандартното място, където сте оставяли флаер с отпечатан епизод?
Историите бяха на флайъри до 2007 г. Така че може би видеотека. Сега това място звучи необичайно, защото май вече няма видеотеки.


Успяват ли ентусиастите да съберат всички от тях?
Да, успявали са. Имаше хора, които от самото начало си ги колекционираха. Случвало ми се е неведнъж, когато съм отивал да оставя флайъри в обявените заведения, магазини, там да чака вече някой, защото знае, че в този ден излиза новият епизод и
иска да има флайъра с него, преди да свършат бройките.


Трудно ли се реализира подобен проект в България?
Не знам с какво да сравня, за да отговоря. Но смятам, че не е трудно. Конкретно за Papermovie – проектът е отворен, в него се участва на добра воля, без хонорари, и има толкова много хора, които се включват да помагат за случването му, че не, не мисля, че е
трудно. Дори смятам, че реализацията му е приятна и забавна. И отгоре на всичко, надявам се, има качествен краен резултат.

Ще издадеш ли нещо повече, нещо любопитно за „Търсачката”?
В „Търсачката“ изглежда, че темата на историята е за технологиите, но всъщност не е. Мога да кажа и нещо любопитно покрай реализацията ѝ. Докато снимахме 3-4 кадъра до Невски, отнякъде се появи едно куче и просто спря по средата на кадъра. Стопанката
му го викаше: „Розичка! Розиичкаа, ела тука, Розичка!“, макар че според други от екипа жената не наричала кучето „Розичка“, а „Мекичка“, но както и да е. Та жената виждаше, че снимаме и го викаше при себе си, но кучето си стоеше там, в кадър. И това беше
супер, защото всъщност присъствието му в кадрите помогна да подчертаем нещо в смисъла им. Не знам дали, ако го бяхме планирали така, щеше да се получи. Предполагам, че като видите историята, ще стане ясно.


лицето на флайъра с епизод 1 от първата история изобщо – „Трикраки кучета“


Какъв ще бъде форматът на новите серии?
Сега историите няма да са на отпечатани на флайъри, а ще са само онлайн, удобни за разглеждане на телефон. Вертикални кадри с еднакви размери. А визията ще е по-цветна спрямо преди.


Как протича заснемането?
Освен „Търсачката“ имаме още една почти готова откъм снимки история, тя е и по-дълга. Остават ни някакви си 3-4 часа снимки, но са малко по-сложни откъм организация.


Как избирате хората, които ще участват в снимките?
Понякога е от голямо значение външният вид, излъчването, определена характеристика, която да пасне за даден герой. Но почти винаги верните варианти са повече от един. Понякога пък желанието за участие е най-важното. Друг път, когато вече е избран
човекът, който ще се снима в дадена роля, особено ако тя е на основен герой, леко донамествам образа на героя към „актьора“, особено ако го познавам лично, така че да може по-убедително да се получи това, което търсим накрая. Тези дни активирахме отново сайта и в него има страница „Участвай“, в която може да се запише всеки, на
когото му е интересно да се снима в някоя от предстоящите ни истории като герой.


Съвместно ли измисляте сюжета на историите или те се раждат в главата на един човек от екипа?
Ами, историите са от мен. Ако трябва да избера само една основна причина да съм в Papermovie, тя е измислянето на историите. Иначе за един от епизодите на „Котки“ имахме нещо като конкурс за история и я реализирахме. Мирчо пък е давал чудесни идеи за реплика или тема в няколко епизода от същата поредица. Но измислянето на историите, разбивката им по епизоди и кадри, текст – това идва от мен.


С какво може да се включи някой, който се радва на идеята и иска да помогне по някакъв начин?
Може би на най-много хора им е интересно да се снимат като герой в някоя от предстоящите истории. До момента са се снимали над 220 човека. Може също да се участва с музика за саундтрак към сериалите. Понякога пък обявяваме, че търсим определена локация, реквизит, техника или друго. Проектът е отворен, може да се
включи на практика всеки с нещо, стига да има желание.


по време на снимане на втората нова история


Случвало ли се е нещо необичайно или непредвидено по време на снимките за предишните истории?
Първото, което ми идва наум – беше към 2001 г., тогава Мони и Драго снимаха с фотоапарат с лента и трябваше да повторим един кадър с бягане няколко пъти, за да сме сигурни, че после ще го имаме. Та Тони и Марин трябваше да изтичат едно разстояние и на петото повторение Тони не намали, а продължи, зави зад ъгъла и изчезна.
Почакахме го известно време – може би е изтичал да си вземе цигари и ей сега ще се върне, се надявахме ние. Но той не се появи повече. Аз се притесних, че му е дошло много тичането и се е отказал въобще от участие, а имахме още съвсем малко да снимаме от историята, в която той беше единият от двамата главни герои. Изчаках да
минат десетина дни, звъннах му на домашния, той вдигна, уговорихме се за следващите снимки все едно нищо не е станало. И завършихме снимките по историята (в тях нямаше повече тичане), без да обелим дума за случката, за по-сигурно.


С какво се занимаваш извън “Papermovie”?
Обожавам да прекарвам повече време с децата ми. А откъм работа – основно с детското издателство „Рибка“ и от време на време с реклама.

« back