Your cart is empty
ПУБЛИЧНИТЕ БИБЛИОТЕКИ ОЩЕ НЕ СА МЪРТВИ

През 2017 г. археолозите откриват руините на най-старата публични библиотека в Кьолн, Германия. Сградата може да е настанила до 20 000 свитъка и датира от римската епоха през втория век. Когато грамотността е ограничена до малък елит, тази библиотека е отворена за обществеността. Намира се в центъра на града, на пазара – в сърцето на обществения живот.

Можем да романтизираме библиотеката, пълна с древни книги – институция, посветена на вътрешния живот на ума. Но откритието в Кьолн ни разказва нещо друго. Това предполага, че библиотеките може би са означавали нещо повече за градовете и техните жители, отколкото да бъдат само хранилища на печатна дума.

Съвременните обществени библиотеки също ни разказват за това. Обикновено членството е отпадало или е ограничено, но хората вече използват библиотеките за повече от заемане на книги. Децата идват да играят видеоигри или да завършат домашните си заедно. Хората отиват да слушат лекции, музикални представления или организират клубове за книги.

Но бъдещето на обществените библиотеки се разгръща според противоречиви, двойни разкази. Процъфтяването на библиотеките в големите градове съществува успоредно със съкращения и затваряне на библиотеките в малките населени места.

Как се променят библиотеките

В началото на 2000-те години, когато архивите се преместват онлайн, анализатори предсказаха предстояща смърт на обществените библиотеки. Но заплахата от остаряване на библиотеките  води до предприемане на провактивни стъпки, за да останат релевантни в цифровия свят. Те мислеха творчески как да превеждат услугите, които винаги са предлагали – универсален достъп до информация – в нови формати.

Библиотеките дигитализират колекциите си и обединяват каталозите си, експоненциално разширявайки обхвата на материалите, достъпни за потребителите. Те въвеждат електронни книги и е-читатели;  монтират екрани, за да гледат филми или да играят видео игри.

Също така инсталират компютри, които са от решаващо значение за 14% от населението, които нямат достъп до интернет у дома; свързват помещенията си с безплатна WiFi мрежа, монтирайки допълнителни мощности, така че потребителите да могат да включат свои устройства.

Освен че предлагат нови технологии и услуги, библиотеките предлагат на хората приветливо и безопасно място за достъп до информация на ниски цени. В европейските страни библиотеките инвестирайки в атрактивни и разнообразни мебели, за да насърчават хората да ги посещават, независимо дали да четат вестници, да попълват онлайн заявление за работа или да учат.

Във време, когато комуникационните технологии създават както ефективност, така и форми на изолация, библиотеките възприемат обновена социална значимост.

Малко статистика

През 2017 г. броят на библиотеките в България с фонд над 200 хил. библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47), според НСИ. Общият им фонд се състои от 34 054 хил. библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-висок дял са книгите – 55.5% (18 895 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.6% (10 082 хил.), и продължаващите издания – 14.9% (5 077 хиляди).

Регистрираните читатели са 248 хил., което е с 3.7% повече в сравнение с предходната година, докато посещенията намаляват с 0.9% и достигат 4 277 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 6 233 хил. библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2017 г. има регистрирани 8 121 хил. библиотечни документа, или с 80 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 819 хил. библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях намалява със 161 хил. (4.3%) в сравнение с 2016 година.

Как библиотеките оформят града

Колкото жизненоважни са библиотеките за отделните хора, толкова тяхната стойност също е свързана с по-широки граждански програми. Библиотеките умишлено се опитват да променят възприятията си от пространствата на събиране, до пространствата на творението.

Публичните библиотеки популяризират значението си за градовете, като стратегически се привеждат в съответствие с правителствените визии за икономическия растеж. Например, Библиотеката и центърът за наследство „Геелонг“, Австралия е инвестиция в дигиталната стратегия на „Джилонг“, която се популяризира като „платформа“ за изграждане на „цифров капацитет“ и видим символ на прехода на града към цифрово бъдеще.

Други, като библиотеката Dandenong, Австралия, привличат високо ниво на финансиране като част от проекти за градско обновление, насочени към съживяване на намаляващите градски участъци.

Тези висококачествени библиотеки, обикновено в големите градове, засенчват несигурната съдба на по-малките библиотеки в периферията, като се борят да останат жизнеспособни поради недостатъчно финансиране.

Това противоречие се случва, тъй като осигуряването на библиотеки не се вписва на високи нива на градско планиране и разработване на политики. Няма национален модел за разпределяне на средства между държавите и местните власти.

« back